Сигурно си зададохте въпроса: „Не е ли твърде рано за криза?“ или „Какво ли толкова ще учат 8-годишни деца, та да има и криза?“

Всъщност кризата е лесно обяснима. Повечето учебни комплекти, одобрени от МОН, са британски, с клеймо „За България“.

Ако сте специалист и отворите тези учебници, веднага ще установите, че те са в тон с добрите британски традиции, НО са създадени за деца от всички други европейски държави, с изключение на България (и страните, които пишат на азбука, различна от латиницата).

Ако не сте специалист, а просто загрижен родител, представете си как вашите деца ще започнат да учат руски език. Дали ще е нужно да бъдат ограмотявани отново?

И така, нашите деца, току-що ограмотени на родната си азбука, някак с магическа пръчица трябва да започнат да четат и пишат на латиница. Това не било трудно, защото те вече познавали буквите от тениските, плакатите, телевизията и Интернет! (Последното го чух от експерт в МОН.) Тук трябва да отбележа, че въпросните експерти нямат вина – те никога не са работили с деца от начален курс. При тях учениците винаги са идвали ограмотени. Предположението им сигурно има основание, но отнесено към ученици от гимназията или поне 6-7 клас.

Вероятно ще ми възразят с примери от „ограмотителните“ сектори на някои от учебниците за 2 клас. Те почти всички следват принципа: 
– показваме ти буквите и ти запаметяваш имената им; откриваш буквите в думи, в които има и непознати букви (т.е. не можеш да ги прочетеш, но ще ти се наложи да ги запаметиш); азбуката се изчерпва и започваш да четеш текстове. 

Преди година зададох въпрос на колежка, която смята този метод за ефективен : „Ограмотените по този метод деца могат ли да прочетат дума (може и име), която никога не са виждали, но е написана с усвоените вече букви?“ Отговорът беше „Не, разбира се. Те трябва да я научат наизуст, за да могат да я прочетат…“ И дали това може да се именува „грамотност“? 

Проблемът, обаче, не е толкова в усвояването на техниката на четене, нито в „забравянето“ на наученото. Дори и учителят да се отнася с разбиране и подкрепа, с желание да помогне на децата, те усещат затрудненията и объркването си, и първоначалният им интерес и желание да учат езика бързо се стопява. Започват обвинения към педагозите, към родителите, депресивни състояния и открито заявено нежелание да тръгват към училището в дните, белязани с „отвратителния английски“. В най-лекия случай, всички махват примирено с ръка „няма усет към езика“. 

Следва ли, обаче, с лека ръка да се отказваме от ранното чуждоезиково обучение, само защото в момента то предизвиква доста стрес, допълнителни разходи и главоболия на деца и родители?

Истината – такава, каквато я виждам вече над 25 години в ежедневието ми в училището и в школата. Децата, които вече са се научили да четат и пишат на родния език, МОГАТ веднага да усвоят новата азбука и уменията за четене и писане с нея. Нещо повече – това е най-благоприятният момент! Децата проявяват жив интерес и учат с удоволствие, НО само ако учебникът съответства на възрастта, интересите и моментното състояние на техните знания и умения. Няма нужда човек да е педагог, нито филолог, за да разбира това.

Британските специалисти съветват нашите преподаватели максимално да изолират родния език и азбука, но дали и доколко е възможно това? А коректно ли е? Току-що сформираните им умения за четене на родната кирилица се смятат за „вражески“ и „пречат“. Според тези методисти, ако детето научи наизуст критична маса думи и изрази на английски език – устно, и свързано с печатния им образ, един ден ще започне да чете. Може би това наистина е възможно, но само ако детето учи в британско училище и живее в англоезична среда, т.е. учи ВТОРИ език. Нашите деца живеят в родноезиковото море, говорят, четат и пишат на български език в българското училище, т.е. английският език за тях е ЧУЖД  ЕЗИК. Мисля, че всеки се досеща за разликите.

Да се върнем към кризата, защото родителите на второкласниците нямат търпение да разберат какво е решението на този проблем. Нямам претенции да откривам колелото или топлата вода – решението е толкова просто, че всеки, прочел дотук статията, вече се досеща за него:

Ограмотяваме спокойно и внимателно децата, като се опираме и използваме вече сформираните им умения от родния език – с много игри, смях, песни и по начин, сходен с пътя, който вече са изминали в родния си език. След като те се почувстват уверени в четенето и писането на новата азбука, преминаваме към британските учебници. Докато се учат да четат по „старомодния начин“ (доказал ефективността си), могат да трупат речников запас, да се учат на специфичното за английския език съчетаване на думите, да общуват с елементарни фрази на новия език.

Всичко това е възможно! Имам увереността да го заявя след повече от 20 години работа над проблема. За да не звучи тази статия като голи добри пожелания или критика без опит за решение, ето моето лично предложение: комплекта English ABC Play and Learn. Разработен е съгласно основните теории на психолингвистиката и психологията на речевата дейност и усвояването на езиковите умения. Създаден и усъвършенстван в процеса на ограмотяването на стотици деца, той е доказал своята безусловна ефективност.

Дали МОН ще обърне внимание на едно пособие, което противоречи на интересите на британските издателства и техните български представители? Дали колегите ще признаят истината за кризата във втори и особено в трети клас? Дали ще имат желанието да опитат в практиката си технологията English ABC Play and Learn? Или ще останат верни на „традициите“ за сметка на стреса на деца и родители, тичането по школи и частни уроци? Отговорът може би е предрешен, за съжаление. На автора е достатъчно одобрението, което е получил и продължава да получава от доволни и благодарни деца и родители.

Д. Маринова